История на розата

Първите сведения за розата срещаме в древните индийски предания, които разказват за почитта, с която се ползвало това цвете. Съществувал дори закон – всеки, който донесе на владе- теля на страната роза, можел да го помоли за всичко, каквото пожелаел.

С рози украсявали царските покои, с тях плащали данъци и такси. За появата им на света в преданията не се казва нищо. Само в индийските митове се съобщава, че най-красивата жена на све- та Лакшми се е родила от розов цвят, състоящ се от 108 големи и 1608 малки розови листенца. Вишну, пазителят на Вселената, видял пленителната красавица в нейната розова люлка, събу- дил я с целувка и я превърнал в своя съпруга. От този момент Лакшми станала богиня на красотата, а скриващата я розова пъпка – символ на божествената тайна, станала свещена за всички източни народи.

По думите на персийските поети розата е подарък от самия Аллах. Веднъж при него отишли всички растения с молба да им даде нов управител вместо сънливия лотос (нилската водна лилия). Лотосът бил прекрасен, но нощем забравял за своите задължения на управник. И тогава Аллах благосклонно дал нов управител на растенията – бялата девствена роза, която имала остри шипове за охрана. В новата царица се влюбил славеят и се опитал да я притисне до гърдите си. Но острите шипове веднага се забили в сърцето на нещастния влюбен и алена кръв бликнала от него. Ето защо, казва персийското предание, и до- сега много от външните листенца на розата съхраняват розов оттенък. Благоговението и любовта на персите към цветето възприели и турците, дори може да се каже и всички мюсюлмани. Според Корана те вярвали, че бялата роза е израсла от капките пот на Мохамед при неговото нощно възкачване на небето. Затова й приписвали пречистваща сила и нито един мюсюлманин не би си позволил да настъпи роза. Вероятно затова такава пре- чистваща сила се приписвала и на розовата вода. Когато султан Саладин завладял през 1187 г. Йерусалим, изпратил там 500 ка- мили с розова вода, за да очистят с нея Омаровата джамия. По същия начин постъпил и Мохамед ІІ с храма „Св. София“, след като превзел Константинопол през 1453 г. Преди да превърне този прекрасен храм в джамия, заповядал да го измият от горе до долу с розова вода.

В Гърция – центърът на интелектуалния живот в древния свят, също смятали розата за божествен дар. За нейното появяване гръцките поети разказват множество предания. Според думите им розата се е родила от белоснежната пяна, покриваща тяло- то на богинята на любовта, когато тя излязла от морето. Като видели върху Афродита цвете, което по прелест не й отстъп- вало, боговете пръснали върху красавицата нектар, даряващ безсмъртие. На розата дарили прекрасен аромат, но не и без- смъртие. Завистта на някой от Олимп попречила за това... Розата останала бяла, докато Афродита не получила ужасната вест, че нейният любим е смъртно ранен. Забравяйки всичко на света, богинята се устремила натам, където умирал Адонис. Тя бягала така стремително, че шиповете на розите, застилащи пътя й, ранили краката й. Няколко капки божествена кръв пад- нали върху листенцата на цветовете и те от бели се превърнали в червени. От Гърция розата била пренесена в Рим. И там тя била приета прекрасно, но получила съвсем друго значение. В Гърция била символ на божествената любов и красота, а хората изразява- ли чрез нея радост и дълбока печал. По време на републиката римляните смятали розата за олицетворение на строга нрав- ственост и я използвали като награда за забележителни дела.

По време на упадъка на Рим розата се превърнала в символ на порока и станала част от разкоша, за който се харчели безумни средства. Някои патриции, когато се разхождали с галерите си, заповядвали да покриват дори повърхността на морето с ро- зови листенца. На едно от пиршествата гостите били засипани с такова множество падащи от тавана листенца, че за велико удоволствие на жестокия управник много от присъстващите се задушили. Всички улици на Рим били така пропити с аромата на рози, че на човек, непривикнал с миризмата, му ставало лошо. На всеки ъгъл, на всяка улица десетки търговки продавали рози. Имало дори специална професия – жени, които сплитали розови венци. Отношението на римляните към розата обаче внушило на първите християни в Западна Европа отвращение към нея. Отначало те гледали на цветето като на символ на разврат и гибел. Но с времето розата със свояте красота и аромат надвила предубежденията. Минали няколко столетия и светите отци, забравяйки значението на цветето по време на упадъка на Римската империя, го обявили за райско.

#розовавода #розовомасло #козметика #дамасцена #роза